поли тика

П есента на грозната игра,

О люля се и  затихна...

Л  акома за власт бе тя,

И ронично някой я подритна!

Т ози сбъркан ред от ноти

И скаше  да е симфония!

К анцонета по килоти,

А  превърна се в агония...