Развитие

Знаеш ли, че ако седиш и ринеш пръст достатъчно дълго време, на едно и също  място, може да стигнеш до ядрото на Земята .. ?! 

Така сърдечно, благородно, къртейки безмилостно утробата на бабата Земя, можеш да изкопаеш и съкровище дори, труп, да се сприятелиш с къртица, да прокараш газопровод до срещуположна точка на планетата. Много неща можеш да направиш, стоейки само на едно място! Даже и ако хвърлиш някое друго семе, и две праскови, и две череши, и три круши можеш да посадиш. И ще ти се кефят хората, а еко-френдовете паметник ще издигнат на това същото място и ще пребъдеш, бе, няма как! 

Не ги слушай тия, дето ти разправят иначе, те не знаят, те много обикалят и вятърът им брули мозъците. А, пък така, ровейки, можеш да изкопаеш, 'дет се вика, поне една основа за къща или ако случайно си по-упорит и русофил за  АЕЦ Белене( ако копаеш в района). Без референдуми, без нищо! 

Седиш си на едно място и то просто от гравитацията и от теглото ти се изкопава една дупка, която става все по-дълбока. Седиш си и си ядеш и си пиеш, ей тъй - без грижи, без мъки. 'Ич не ти е, а същевременно голяма работа вършиш. То и теглото ти се увеличава, няма как, надебеляваш, ама пък то, щастието не е безплатно, трябва да жертаваш тяло, пък било то и твоето собствено.

Ще ти казват, че си земен човек, това е много хубаво, това е ласкателство, не си някъв надут, 'дето да бръмчи по цял ден в тропосферата, по-готин си, по-пич така ... 

Не се май, не се и септември, не се чуди, рови го ти, рови!

Tova e poveче от развитие, това е мета-развитие, МА МЕН!

Няма

-Книжка? Каква книжка, аз нямам книжка, нямам и книжле и книжчица, и книга нямам!

-Шофьорската книжка, господине. Документите за колата, талона ...

-Нямам и т'ва е, нищо нямам, кат' цяло ме няма! Преди половин час ме имаше частично, точно сега обаче - не!

-Господине, ще Ви помоля да излезете от автомобила.

-Абе, ти подиграваш ли ми се, какъв автомобил? Ти не разбираш ли, че ме няма, бе, НЯМА МЕ, НЕ СЪМ ТУК, НЕ СЪМ И ТАМ, НИКЪДЕ НЕ СЪМ !

-Моля Ви, успокойте се, не правете резки движения и излезте от превозното средство. Разбирате ли, че нямате право на престой и паркиране в тази зона.

-Не разбирам, защото ме няма. Sега, ако обичаш се обърни и иди да живееш жалкия си живот и ме остави да ме няма. 

-Господине, нямате право да стоите в колата си спряна точно тук, ще Ви напишем акт, ако си дадете документите, ако не - сте арестуван и идвате с мен в районното, където ще разберете, че Ви има.

-Аз току-що разбрах, че ме няма ... тоя ще ми говори простотии, как, бе, как не се научиха на елементарна физика?!! Виждаш ли ме, бе ?

-Виждам Ви, господине, прекрасно даже, а, сега излезте ...

-Не ме виждаш и ще ти кажа защо, защото ме няма, толкова е просто!

-Употребявали сте алкохол, значи. За последен път Ви моля учтиво да слезете от колата...

-Бе, ти си луд, бе ! Ти не говориш с никой в момента, разбираш ли? Халюцинираш ... Не стоиш пред никакъв човек в кола, който не иска да излезе, това място е празно, няма  
н и к о й, аз съм плод на скапаното ти въображение, което незнайно откъде се е пръкнало, 'щото не ми изглежда по принцип да имаш, ама сега явно ти се е насъбрало за всичките години, 'дето го е нямало и виждаш най-тъпото нещо, да беше видял някоя мацка, бе! Въображаемо порно да си беше изфабрикувал, па ти - мен, за къв съм ти аз, още повече, че ме няма!

С няколко бързи движения, усвоени и практикувани безброй пъти в Симеоново, органът на реда, който беше млад орган, отвори вратата и хвана "несъществуващия" човек вътре, изкара го почти с полет и го просна на мокрия асфалт, стъпвайки здраво в областта между несъществуващата глава и несъществуващия гръб на човека, който го нямаше. Тогава се случи нещо много интригуващо от гледна точка на квантовата физика. Както уж имаше един несъществуващ мъж на средна възраст, проснат по лице към мокрия асфалт на тъмната улица, изпод крака на младия орган на реда се появи една руса жена с влажни сини очи и с още по-влажна псевдо-рокля, която гледаше едновременно с възбуда и респект надлъжно на младия орган на реда.

Връзка

Изгубихме един шнур. Не знам кога сме го изгубили, търсихме го навсякъде, обаче го няма.

Въпросният шнур беше направен от едножилен меден проводник с фи 0,5 мм , обвит с хартия – бяла. Той служеше за  връзка между човека и неговото развитие – мозъчно, духовно, душевно и още куп такива глупости, никому ненужни,особено на модерния „златен човек”. И именно затова, защото живеем в „Златен век”, решихме да си търсим шнура, все пак, вещ е, пари са давани за него.

Знаете ли, че един такъв шнур, опакован, 25 метра, си струва едно 7-8 лева. Та, въпросната връзка си вършеше добре работата, без проблеми, без оплаквания. Съвсем лесно можеше да се навие, да се събере и да сближи човека  с душата му, да бъдат едно цяло дори, ако решиш да ги увиеш с шнура – мечта, Питагорова хармония.

Изчезна, някой го открадна. Може би комунистите, те обикновено са виновни за подобен род криминални прояви, така и не стана ясно. Имаше съмнения за видни цигани, американци, руснаци, даже се предполагаше, че самите българи са (си) виновни, но не се намериха доказателства и си остана само наивна хипотеза.

Откакто шнурът изчезна, нещата се обърнаха в две противоположни посоки и побягнаха. Нищо вече не задържаше човека при душата му. Той си събра багажа, качи се в бмв-то и тръгна да търси едни пари.

Дау Джоунс беше напълно потресен от случващото се и се срина. Всичко се промени в рамките на някакви си нищожни стотни от секундата. Музиката, киното, политиката, икономиката, литературата, изкуството... всичко... Езиците си забравиха граматиката. Приказаките станаха модерни,"златни". Пепеляшка не си търсеше изгубената обувка, а просто отиде в мол-а и си взе чисто нов чифт(с камъни и 18 сантиметров ток). Пинокио си направи пластична операция на носа. Седемте джуджета си сложиха охранителна система в къщата и Снежанка беше заловена за опит за влизане с взлом.

По-късно последваха войни, земетресения, наводнения... 

Душите не оставиха никакви контакти, e-mail или facebook и заминаха с еднопосочен билет да си търсят щастието, за което никой вече не говореше.

При разкопки в Южна Корея, бяха намерени останки от духовно развитие, няколко много стари книги и остатъци от бял шнур с диаметър 0,5 мм.

За хората и ... портокалите

Замислям се над това дали портокаловият  сок е от истински портокали. Пише си, че са 100% портокали, че даже и парченца имало – не разбирам идеята с парченцата, ами ако някой се задави?

Колко ли портoкали използват в производството на сокове... Представям си купища портокали в големи складове, а през почивката служителите в цеха се хвърлят върху тях и се кикотят, това се прави с цел да омекнат плодовете, за да може сокът от тях да се изцеди по-лесно. Хората се гмуркат и изплуват в морето от портокали, а складът ехти от смехa им. Почивката свършва и всички излизат от купчината, за да пренесат портокалите във фабриката и да ги поставят в пресоващите машини. Дали ги белят или има машини и за това?Сигурно има... с програма за филтриране  и на парченца ... явно.

Хората, които берат портокали може би са тези, на които трябва да благодарим най-много. Цели плантации с портокалови дръвчета, жени, мъже и дори деца берат портокали под изгарящите лъчи на слънцето. Те не мислят за това, как аз ще си купя портокалов сок и ще го изпия, не мислят и за работниците в цеховете, които ще се гмуркат в морето от портокали по време на обедната почивка. Сигурно не мислят изобщо, за да им е по-леко. Сигурно те не обичат портокали изобщо...

Представяте ли си колко път е изминал един портокал, за да дойде при вас ? Тонове портокали са пътували заедно през континенти, океани и морета, за да могат да бъдат изядени или изпити...