-Книжка? Каква книжка, аз нямам книжка, нямам и книжле и книжчица, и книга нямам!
-Шофьорската книжка, господине. Документите за колата, талона ...
-Нямам и т'ва е, нищо нямам, кат' цяло ме няма! Преди половин час ме имаше частично, точно сега обаче - не!
-Господине, ще Ви помоля да излезете от автомобила.
-Абе, ти подиграваш ли ми се, какъв автомобил? Ти не разбираш ли, че ме няма, бе, НЯМА МЕ, НЕ СЪМ ТУК, НЕ СЪМ И ТАМ, НИКЪДЕ НЕ СЪМ !
-Моля Ви, успокойте се, не правете резки движения и излезте от превозното средство. Разбирате ли, че нямате право на престой и паркиране в тази зона.
-Не разбирам, защото ме няма. Sега, ако обичаш се обърни и иди да живееш жалкия си живот и ме остави да ме няма.
-Господине, нямате право да стоите в колата си спряна точно тук, ще Ви напишем акт, ако си дадете документите, ако не - сте арестуван и идвате с мен в районното, където ще разберете, че Ви има.
-Аз току-що разбрах, че ме няма ... тоя ще ми говори простотии, как, бе, как не се научиха на елементарна физика?!! Виждаш ли ме, бе ?
-Виждам Ви, господине, прекрасно даже, а, сега излезте ...
-Не ме виждаш и ще ти кажа защо, защото ме няма, толкова е просто!
-Употребявали сте алкохол, значи. За последен път Ви моля учтиво да слезете от колата...
-Бе, ти си луд, бе ! Ти не говориш с никой в момента, разбираш ли? Халюцинираш ... Не стоиш пред никакъв човек в кола, който не иска да излезе, това място е празно, няма
н и к о й, аз съм плод на скапаното ти въображение, което незнайно откъде се е пръкнало, 'щото не ми изглежда по принцип да имаш, ама сега явно ти се е насъбрало за всичките години, 'дето го е нямало и виждаш най-тъпото нещо, да беше видял някоя мацка, бе! Въображаемо порно да си беше изфабрикувал, па ти - мен, за къв съм ти аз, още повече, че ме няма!
н и к о й, аз съм плод на скапаното ти въображение, което незнайно откъде се е пръкнало, 'щото не ми изглежда по принцип да имаш, ама сега явно ти се е насъбрало за всичките години, 'дето го е нямало и виждаш най-тъпото нещо, да беше видял някоя мацка, бе! Въображаемо порно да си беше изфабрикувал, па ти - мен, за къв съм ти аз, още повече, че ме няма!
С няколко бързи движения, усвоени и практикувани безброй пъти в Симеоново, органът на реда, който беше млад орган, отвори вратата и хвана "несъществуващия" човек вътре, изкара го почти с полет и го просна на мокрия асфалт, стъпвайки здраво в областта между несъществуващата глава и несъществуващия гръб на човека, който го нямаше. Тогава се случи нещо много интригуващо от гледна точка на квантовата физика. Както уж имаше един несъществуващ мъж на средна възраст, проснат по лице към мокрия асфалт на тъмната улица, изпод крака на младия орган на реда се появи една руса жена с влажни сини очи и с още по-влажна псевдо-рокля, която гледаше едновременно с възбуда и респект надлъжно на младия орган на реда.
