Каквото и да си мислите за човешките
отломки, изобщо не е доказано. Показано е само, че отломките се отломват с
някакво определено време и по, там, най-разнообразните му начини за отломване.
От Лом не коментират, също като euronews. Може да се разбира като специфика на
аз-а хипокритските му корени да са залегнали дълбоко във фалшивата мотивация за
прекомерна свързаност с другите. Няма такова нещо - има страст за себеизява,
пред един или пред множеството. Всичките идеи за алтруизъм се губят в мъглата
на страха от незабележителност на единствения живот, който свършва, разбира се,
а аз-ът се чуди през цялото това време "Защо другите са такива?". Ама
не са, по един или друг начин са еднакви, еднакво луди и лудостта завладява
идентичността и цялото, което го определяме гордо като общност или общество,
или всичкото народ. Лудостта е лесна и същевременно забранена. Лудостта е табу,
но и изначалност на "всичкото народ". Ако наистина, ehrlich, вярваш или
приемаш цялото, обществото, структурата и градивността на въпросното нещо, то
елементарната логика диктува друго поведение, свързано със свободата на
индивида и там, някаквите му права. Ако знаеш, ама горе-долу, какво става в
Северна Корея и трудовите и лагери, то би следвало безотговорността към цялото
да те плаши, ужасява и да предизвиква реакция в поведението, в ежедневието, във
възприемането на другия. СВОБОДАТА, Драги ми господине, е лудост, напълно
сбъркване на перцептивността и поставяне на множество малки рамки, рамчици и
рамчища, които се възприемат за успокоение като свобода, демокрация и всякакви
други глупости, но не и като утопичния и напълно нереален смисъл, който бутаме
в нея. Тоест свободата е отговорност, ограничение на
егото и ако съществува, то не е обща ценност, не е масова както всички обичат
да се самозалъгват. Постоянното натрапване на свободата като ценност е уютно безхаберие и демагогия на лудостта. Глупост, впрочем, е синоним на лудост.
