Патриотичен нагон

По незнайност или всезнайност, патриотизмът е все по-модерен напоследък. Почти колкото оставките,'щото е много готино да си безотговорен. Почти колкото неадекватността,'щото иначе няма да те дават по телевизието. Лудото е новото черно. Ако не размахваш българското знаме на Орлов мост, пред Народното събрание, Президентство, Министерски съвет, в тоалетната, в кухнята, пред кофата за боклук и в лицето на майка си - никакъв родолюбец не си. Не я признаваш тази нация за първата, втората и третата в света, на Балканите и изобщо в самата Вселена - значи си аут и пасът ти изобщо не е точен. Засрамувай се, изписукай душевна болка от този факт и продължавай в същия този призрак.

Неразбираемост е за авторЪ къде са бляли учителите по исторя когато са разказвали на потенциални воленсидеровчета за Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други герои на национално-освободителните борби. Защото е исторически факт, че Левски и Ботев не са хвърляли дванайсет пакета салфетки в никой чалга-клуб на територията на страната по онова време и освен това са посветили в ПОДГОТОВКА(РАБОТА) целия си живот в името на един ден или един месец от него. Колко от зрителите на "Планета Ти Ви" могат да се похвалят със същото? Не ми казвайте, че са малко, защото авторЪ ги е виждал как огласяват Стара Загора и как се друсалчат по дискотекища в Студентски град.

Захари Стоянов казва, че България има нужда от герои. Неоспорим факт. Трябват, особено на хората, които нямат свое собствено самочувствие и използват чуждото, което като генотип не им е близко, за да се почувстват по-смислени. Това не означава, че са. България има нужда от герои, за да обедини (тазильобимадума) "народа" в една ценностна система, защото ако се разчита на ценностната система на обикновената масова биологична единица, еволюция, като дума, нямаше да съществува.

Тези герои, обаче, са герои на своето време, не на нашето. Ние живеем в двадесет и първи век, ако не е известно, не сме под турско робство, студената война свърши, желязната завеса е от плексиглас и всичко се вижда през нея в интернет. Информацията е толкова достъпна, че е гавра с прогреса, съществуването и всичкост да не я потърсиш. И не. Това не е право на избор. Не е окей да си прост и това, че демокрация е преекспонирана дума не те прави полезен и приятен за света. Не е окей да не четеш книги, да не си чел и да смяташ, че това е хоби.

Героите на нашето време са съвсем други и вие това много добре го знаете. Ами, не ми се прикривайте с Левски и Ботев, ‘щото не гледате шоуто на Ботев всяка вечер и миглите ви не пърхат при споменаването на Левски.

Героите са мутрите. Това са нашите герои. Тези, които толкова много мразим в момента и за които Слави Трифонов плачеше, когато ги погребваха. Тези, на които се надяват да приличат всички абитуриенти, харчейки пет заплати на родителите си за една нощ. Те са яки, карат немски коли, дебелите им вратове не се огъват за секунда от тежките златни ланци, стрелят веднага когото не им харесва, чукат силиконови пудели и, забележете, са нещо средно между героите на “Кръстникът”, “Под прикритие” и “Телетъбис”. Затова си избрахме и Боко – да се знае какъв ни е БатманЪ. Или ... народната льобов към учените от БАН ми е убягнала нещо.

Те разбират всичко - без да са чели, могат всичко - без да са правили каквото и да е. Метамултифункционалност и метасъвършенство. Чиста проба сергейстанишев.

Патриотичност е да ти е безплатно или да има далавера. Патриотичност е да унижаваш без причина. Патриотичност е да крадеш, “ама по-малко от тях, да има и за народа”. Патриотичност е да си хвърляш боклуците на всички възможни места, но не и в предназначените. Патриотичност е да крещиш, да псуваш и да се биеш. Патриотично е да си неграмотен. Патриотично е да мислиш: “Не мога, но искам.”. Патриотично е да се обединяваш с други в неадекватни искания, но не и в професионални компетенции. Патриотично е да не се интересуваш от политиката на собствената си държава, но да си недоволен от условията, в които живееш. Патриотично е да крещиш в ушите на децата "Революция", а след това да очакваш главите им да не плуват в кръв по асфалта.

Патриотичният нагон не е нищо повече от успокоение на заспалата и захъркала съвест на един мързелив ум, неспособен да предвиди следващите два хода и пълния крах на своята царица с екстеншъни, наметната с българския трибагреник.

INSANITAS

Каквото и да си мислите за човешките отломки, изобщо не е доказано. Показано е само, че отломките се отломват с някакво определено време и по, там, най-разнообразните му начини за отломване. От Лом не коментират, също като euronews. Може да се разбира като специфика на аз-а хипокритските му корени да са залегнали дълбоко във фалшивата мотивация за прекомерна свързаност с другите. Няма такова нещо - има страст за себеизява, пред един или пред множеството. Всичките идеи за алтруизъм се губят в мъглата на страха от незабележителност на единствения живот, който свършва, разбира се, а аз-ът се чуди през цялото това време "Защо другите са такива?". Ама не са, по един или друг начин са еднакви, еднакво луди и лудостта завладява идентичността и цялото, което го определяме гордо като общност или общество, или всичкото народ. Лудостта е лесна и същевременно забранена. Лудостта е табу, но и изначалност на "всичкото народ". Ако наистина, ehrlich, вярваш или приемаш цялото, обществото, структурата и градивността на въпросното нещо, то елементарната логика диктува друго поведение, свързано със свободата на индивида и там, някаквите му права. Ако знаеш, ама горе-долу, какво става в Северна Корея и трудовите и лагери, то би следвало безотговорността към цялото да те плаши, ужасява и да предизвиква реакция в поведението, в ежедневието, във възприемането на другия. СВОБОДАТА, Драги ми господине, е лудост, напълно сбъркване на перцептивността и поставяне на множество малки рамки, рамчици и рамчища, които се възприемат за успокоение като свобода, демокрация и всякакви други глупости, но не и като утопичния и напълно нереален смисъл, който бутаме в нея. Тоест свободата е отговорност, ограничение  на егото и ако съществува, то не е обща ценност, не е масова както всички обичат да се самозалъгват. Постоянното натрапване на свободата като ценност е уютно безхаберие и демагогия на лудостта. Глупост, впрочем, е синоним на лудост.

Развитие

Знаеш ли, че ако седиш и ринеш пръст достатъчно дълго време, на едно и също  място, може да стигнеш до ядрото на Земята .. ?! 

Така сърдечно, благородно, къртейки безмилостно утробата на бабата Земя, можеш да изкопаеш и съкровище дори, труп, да се сприятелиш с къртица, да прокараш газопровод до срещуположна точка на планетата. Много неща можеш да направиш, стоейки само на едно място! Даже и ако хвърлиш някое друго семе, и две праскови, и две череши, и три круши можеш да посадиш. И ще ти се кефят хората, а еко-френдовете паметник ще издигнат на това същото място и ще пребъдеш, бе, няма как! 

Не ги слушай тия, дето ти разправят иначе, те не знаят, те много обикалят и вятърът им брули мозъците. А, пък така, ровейки, можеш да изкопаеш, 'дет се вика, поне една основа за къща или ако случайно си по-упорит и русофил за  АЕЦ Белене( ако копаеш в района). Без референдуми, без нищо! 

Седиш си на едно място и то просто от гравитацията и от теглото ти се изкопава една дупка, която става все по-дълбока. Седиш си и си ядеш и си пиеш, ей тъй - без грижи, без мъки. 'Ич не ти е, а същевременно голяма работа вършиш. То и теглото ти се увеличава, няма как, надебеляваш, ама пък то, щастието не е безплатно, трябва да жертаваш тяло, пък било то и твоето собствено.

Ще ти казват, че си земен човек, това е много хубаво, това е ласкателство, не си някъв надут, 'дето да бръмчи по цял ден в тропосферата, по-готин си, по-пич така ... 

Не се май, не се и септември, не се чуди, рови го ти, рови!

Tova e poveче от развитие, това е мета-развитие, МА МЕН!

Няма

-Книжка? Каква книжка, аз нямам книжка, нямам и книжле и книжчица, и книга нямам!

-Шофьорската книжка, господине. Документите за колата, талона ...

-Нямам и т'ва е, нищо нямам, кат' цяло ме няма! Преди половин час ме имаше частично, точно сега обаче - не!

-Господине, ще Ви помоля да излезете от автомобила.

-Абе, ти подиграваш ли ми се, какъв автомобил? Ти не разбираш ли, че ме няма, бе, НЯМА МЕ, НЕ СЪМ ТУК, НЕ СЪМ И ТАМ, НИКЪДЕ НЕ СЪМ !

-Моля Ви, успокойте се, не правете резки движения и излезте от превозното средство. Разбирате ли, че нямате право на престой и паркиране в тази зона.

-Не разбирам, защото ме няма. Sега, ако обичаш се обърни и иди да живееш жалкия си живот и ме остави да ме няма. 

-Господине, нямате право да стоите в колата си спряна точно тук, ще Ви напишем акт, ако си дадете документите, ако не - сте арестуван и идвате с мен в районното, където ще разберете, че Ви има.

-Аз току-що разбрах, че ме няма ... тоя ще ми говори простотии, как, бе, как не се научиха на елементарна физика?!! Виждаш ли ме, бе ?

-Виждам Ви, господине, прекрасно даже, а, сега излезте ...

-Не ме виждаш и ще ти кажа защо, защото ме няма, толкова е просто!

-Употребявали сте алкохол, значи. За последен път Ви моля учтиво да слезете от колата...

-Бе, ти си луд, бе ! Ти не говориш с никой в момента, разбираш ли? Халюцинираш ... Не стоиш пред никакъв човек в кола, който не иска да излезе, това място е празно, няма  
н и к о й, аз съм плод на скапаното ти въображение, което незнайно откъде се е пръкнало, 'щото не ми изглежда по принцип да имаш, ама сега явно ти се е насъбрало за всичките години, 'дето го е нямало и виждаш най-тъпото нещо, да беше видял някоя мацка, бе! Въображаемо порно да си беше изфабрикувал, па ти - мен, за къв съм ти аз, още повече, че ме няма!

С няколко бързи движения, усвоени и практикувани безброй пъти в Симеоново, органът на реда, който беше млад орган, отвори вратата и хвана "несъществуващия" човек вътре, изкара го почти с полет и го просна на мокрия асфалт, стъпвайки здраво в областта между несъществуващата глава и несъществуващия гръб на човека, който го нямаше. Тогава се случи нещо много интригуващо от гледна точка на квантовата физика. Както уж имаше един несъществуващ мъж на средна възраст, проснат по лице към мокрия асфалт на тъмната улица, изпод крака на младия орган на реда се появи една руса жена с влажни сини очи и с още по-влажна псевдо-рокля, която гледаше едновременно с възбуда и респект надлъжно на младия орган на реда.

Връзка

Изгубихме един шнур. Не знам кога сме го изгубили, търсихме го навсякъде, обаче го няма.

Въпросният шнур беше направен от едножилен меден проводник с фи 0,5 мм , обвит с хартия – бяла. Той служеше за  връзка между човека и неговото развитие – мозъчно, духовно, душевно и още куп такива глупости, никому ненужни,особено на модерния „златен човек”. И именно затова, защото живеем в „Златен век”, решихме да си търсим шнура, все пак, вещ е, пари са давани за него.

Знаете ли, че един такъв шнур, опакован, 25 метра, си струва едно 7-8 лева. Та, въпросната връзка си вършеше добре работата, без проблеми, без оплаквания. Съвсем лесно можеше да се навие, да се събере и да сближи човека  с душата му, да бъдат едно цяло дори, ако решиш да ги увиеш с шнура – мечта, Питагорова хармония.

Изчезна, някой го открадна. Може би комунистите, те обикновено са виновни за подобен род криминални прояви, така и не стана ясно. Имаше съмнения за видни цигани, американци, руснаци, даже се предполагаше, че самите българи са (си) виновни, но не се намериха доказателства и си остана само наивна хипотеза.

Откакто шнурът изчезна, нещата се обърнаха в две противоположни посоки и побягнаха. Нищо вече не задържаше човека при душата му. Той си събра багажа, качи се в бмв-то и тръгна да търси едни пари.

Дау Джоунс беше напълно потресен от случващото се и се срина. Всичко се промени в рамките на някакви си нищожни стотни от секундата. Музиката, киното, политиката, икономиката, литературата, изкуството... всичко... Езиците си забравиха граматиката. Приказаките станаха модерни,"златни". Пепеляшка не си търсеше изгубената обувка, а просто отиде в мол-а и си взе чисто нов чифт(с камъни и 18 сантиметров ток). Пинокио си направи пластична операция на носа. Седемте джуджета си сложиха охранителна система в къщата и Снежанка беше заловена за опит за влизане с взлом.

По-късно последваха войни, земетресения, наводнения... 

Душите не оставиха никакви контакти, e-mail или facebook и заминаха с еднопосочен билет да си търсят щастието, за което никой вече не говореше.

При разкопки в Южна Корея, бяха намерени останки от духовно развитие, няколко много стари книги и остатъци от бял шнур с диаметър 0,5 мм.

За хората и ... портокалите

Замислям се над това дали портокаловият  сок е от истински портокали. Пише си, че са 100% портокали, че даже и парченца имало – не разбирам идеята с парченцата, ами ако някой се задави?

Колко ли портoкали използват в производството на сокове... Представям си купища портокали в големи складове, а през почивката служителите в цеха се хвърлят върху тях и се кикотят, това се прави с цел да омекнат плодовете, за да може сокът от тях да се изцеди по-лесно. Хората се гмуркат и изплуват в морето от портокали, а складът ехти от смехa им. Почивката свършва и всички излизат от купчината, за да пренесат портокалите във фабриката и да ги поставят в пресоващите машини. Дали ги белят или има машини и за това?Сигурно има... с програма за филтриране  и на парченца ... явно.

Хората, които берат портокали може би са тези, на които трябва да благодарим най-много. Цели плантации с портокалови дръвчета, жени, мъже и дори деца берат портокали под изгарящите лъчи на слънцето. Те не мислят за това, как аз ще си купя портокалов сок и ще го изпия, не мислят и за работниците в цеховете, които ще се гмуркат в морето от портокали по време на обедната почивка. Сигурно не мислят изобщо, за да им е по-леко. Сигурно те не обичат портокали изобщо...

Представяте ли си колко път е изминал един портокал, за да дойде при вас ? Тонове портокали са пътували заедно през континенти, океани и морета, за да могат да бъдат изядени или изпити... 

Three Wishes