Патриотичен нагон

По незнайност или всезнайност, патриотизмът е все по-модерен напоследък. Почти колкото оставките,'щото е много готино да си безотговорен. Почти колкото неадекватността,'щото иначе няма да те дават по телевизието. Лудото е новото черно. Ако не размахваш българското знаме на Орлов мост, пред Народното събрание, Президентство, Министерски съвет, в тоалетната, в кухнята, пред кофата за боклук и в лицето на майка си - никакъв родолюбец не си. Не я признаваш тази нация за първата, втората и третата в света, на Балканите и изобщо в самата Вселена - значи си аут и пасът ти изобщо не е точен. Засрамувай се, изписукай душевна болка от този факт и продължавай в същия този призрак.

Неразбираемост е за авторЪ къде са бляли учителите по исторя когато са разказвали на потенциални воленсидеровчета за Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други герои на национално-освободителните борби. Защото е исторически факт, че Левски и Ботев не са хвърляли дванайсет пакета салфетки в никой чалга-клуб на територията на страната по онова време и освен това са посветили в ПОДГОТОВКА(РАБОТА) целия си живот в името на един ден или един месец от него. Колко от зрителите на "Планета Ти Ви" могат да се похвалят със същото? Не ми казвайте, че са малко, защото авторЪ ги е виждал как огласяват Стара Загора и как се друсалчат по дискотекища в Студентски град.

Захари Стоянов казва, че България има нужда от герои. Неоспорим факт. Трябват, особено на хората, които нямат свое собствено самочувствие и използват чуждото, което като генотип не им е близко, за да се почувстват по-смислени. Това не означава, че са. България има нужда от герои, за да обедини (тазильобимадума) "народа" в една ценностна система, защото ако се разчита на ценностната система на обикновената масова биологична единица, еволюция, като дума, нямаше да съществува.

Тези герои, обаче, са герои на своето време, не на нашето. Ние живеем в двадесет и първи век, ако не е известно, не сме под турско робство, студената война свърши, желязната завеса е от плексиглас и всичко се вижда през нея в интернет. Информацията е толкова достъпна, че е гавра с прогреса, съществуването и всичкост да не я потърсиш. И не. Това не е право на избор. Не е окей да си прост и това, че демокрация е преекспонирана дума не те прави полезен и приятен за света. Не е окей да не четеш книги, да не си чел и да смяташ, че това е хоби.

Героите на нашето време са съвсем други и вие това много добре го знаете. Ами, не ми се прикривайте с Левски и Ботев, ‘щото не гледате шоуто на Ботев всяка вечер и миглите ви не пърхат при споменаването на Левски.

Героите са мутрите. Това са нашите герои. Тези, които толкова много мразим в момента и за които Слави Трифонов плачеше, когато ги погребваха. Тези, на които се надяват да приличат всички абитуриенти, харчейки пет заплати на родителите си за една нощ. Те са яки, карат немски коли, дебелите им вратове не се огъват за секунда от тежките златни ланци, стрелят веднага когото не им харесва, чукат силиконови пудели и, забележете, са нещо средно между героите на “Кръстникът”, “Под прикритие” и “Телетъбис”. Затова си избрахме и Боко – да се знае какъв ни е БатманЪ. Или ... народната льобов към учените от БАН ми е убягнала нещо.

Те разбират всичко - без да са чели, могат всичко - без да са правили каквото и да е. Метамултифункционалност и метасъвършенство. Чиста проба сергейстанишев.

Патриотичност е да ти е безплатно или да има далавера. Патриотичност е да унижаваш без причина. Патриотичност е да крадеш, “ама по-малко от тях, да има и за народа”. Патриотичност е да си хвърляш боклуците на всички възможни места, но не и в предназначените. Патриотичност е да крещиш, да псуваш и да се биеш. Патриотично е да си неграмотен. Патриотично е да мислиш: “Не мога, но искам.”. Патриотично е да се обединяваш с други в неадекватни искания, но не и в професионални компетенции. Патриотично е да не се интересуваш от политиката на собствената си държава, но да си недоволен от условията, в които живееш. Патриотично е да крещиш в ушите на децата "Революция", а след това да очакваш главите им да не плуват в кръв по асфалта.

Патриотичният нагон не е нищо повече от успокоение на заспалата и захъркала съвест на един мързелив ум, неспособен да предвиди следващите два хода и пълния крах на своята царица с екстеншъни, наметната с българския трибагреник.