Aз творецЪТ

Аз творецът, всъщност не съм творец.
Аз съм си аз и съм сътворена от някой друг. Сътворена съм от евентуална висша сила и от две по – нисши:  майка ми и баща ми. След това съм сътворена от ценностите на века, след това от обществото, след това от учителите ми, от приятелите ми, от неприятелите ми, от определени арт и не толкова арт среди, от книгите, от интернет, от телевизията (не са включени турски сериали и реалити предавания като посочените не се пренебрегват изцяло). Всеки субективно може да си избере от какво е сътворен и какво го кара да прави това, което си прави. А както е известно - каквото сам си сътвориш, никой не може да ти го отрече, дори самият ти.
За мен творчеството е свързано изцяло със създаването и установяването, в историята и на пазара, на нещо невиждано по рода си. 
Пример : наколенките на д-р Ливайн, за които всеки е чувал и на всеки му се налага да използва в определен етап от творческото си съществувание. Разбира се, може да се поспори по този въпрос, защото както аз пиша това есе на български, някой китайски другар може да пише същото есе на китайски и нито аз, нито китайският другар можем да разберем за общата ни еднаква творба. Особено като се вземе предвид, че китайското правителството контролира дори интернет!
Все пак седем милярда не са никак малко, откъдето и да го погледнеш. Освен ако не възнамериш да го погледнеш от бъдещето, където седем милярда могат да представляват прашинка.
Всеки човек от тези седем милярда прави правописна грешка в един момент от живота си и сътворява нещо съвсем случайно или преднамерено в друг момент от този същия живот. Някои творят повече от други, но това далеч не означава, че са творци, може би, докато не направят някой нов човек, който да твори случайно или преднамерено и да прави правописни грешки. Изобщо, докато някой не дойде и ти каже:"Ей,творецо!", стоиш и си мълчиш, и продължаваш да си част от публиката.
Да си творец означава да не спиш, да не ядеш и да си отрежеш ухото в името на проклетото творчество. Повечето познават или са чували за такива хора. За тях разбираш от историята, от книгите, от критиците, от гугъл, от фейсбук, от познати и непознати. За творчеството е нужен кворум от двама – единият да е творецът, другият да е публиката, който да се впечатли и да разпознае някаква ценност в това, което правиш. Никой не те спира да си любител или да си влюбен! 
Въпросният творец създава нещо ново, нещо велико, нещо, което изумява с комлицираност или с простота. Нещо, което остава, което се запомня, което се следва, което се учи, което прави живота на другите по– смислен, което назидава, което посочва идея, изградена от множество миниатюрни милиарди идеи – завинаги, докато Слънцето не спре да свети(и да топли).
Основният въпрос в творчеството е не да си като Микеланджело, Да  Винчи, Достоевски, Рахманинов, Фелини или Ленън, а да си един от тях. Да си направил нещо, което с ръка на сърцето, с крак в обувката и слушалка в ухото да наречеш чисто и просто изкуство.